Интервю на акад. Стефан Воденичаров

06.02.2014г.

Акад. Стефан Воденичаров: България разработва уникална защита срещу безпилотни самолети

– Академик Воденичаров, освен председател на БАН вие сте и съпредседател на сдружение “Отбранителна индустрия”. Вярно ли е, че напоследък има известно съживяване на отрасъла?

– Да, още миналата година се забеляза засилен интерес на чуждестранни клиенти към продукцията на наши военни заводи. Силно се надявам тази тенденция да се запази и през 2014 г. Тя е породена от новите изделия, които българските производители извадиха на пазара.

– За какви изделия става дума?

– Например “Дунарит” – Русе, създаде нова авиобомба с интелегентни взриватели, която притежава много силен поразяващ ефект. Колегите от “Аркус” – Лясковец, вече произвеждат нови муниции за подцевен гранатомет, които превръщат обикновения войник в истински артилерист. “Черно море” – Варна, пък разработи радар, който открива човек на 10 километра. Конструкторите от “Оптикоелектрон груп” – Панагюрище, разработиха ново покритие върху лещите, което позволява получаването на висококачествен образ в много широк спектър на електромагнитното лъчение и увеличава разпознаваемостта на обектите. “Оптикс” разработи няколко нови прибора за нощно виждане. Експерти от самоковския завод “Самел” конструираха нови подвижни устройства за заглушаване, които действат в по-голям радиус. “Арсенал” извади на международния пазар нови видове термобарични гранати.

– Напоследък добри новини се чуват и откъм ВМЗ – Сопот, така ли е?

– Да. Преди седмица бях там и директорът на завода Иван Стоенчев съобщи, че са получили голяма поръчка, която ще им осигури работа поне за 1 г. Там също разработват няколко нови изделия.

Тези дни започва оръжейното изложение в Индия, където няколко наши фирми вероятно ще сключат добри договори. След това предстоят изложенията в Йордания, в Малайзия и най-голямото – “Евросатори”, за което още отсега имаме уговорени срещи със сериозни партньори.

– На колко възлиза износът на спецпродукция за миналата година?

– По неофициални данни – на над 300 млн. евро. Като силно се надявам тази година да го надвишим.

– Известно е, че почти цялото спецпроизводство отива за износ. Има ли надежда и нашите силови министерства да поръчат нещо?

– Преди няколко месеца се срещнах с министъра на отбраната Ангел Найденов, който доста амбициозно се е заел да разчупи досегашната практика. Очаквам нова среща, за да уточним параметрите на бъдещото участие. Всъщност наскоро армията направи една малка поръчка за “Оптикс”, останалото е в процес на уточняване.

– Кои са областите на общ интерес между наука и отбрана?

– В цял свят научните изследвания, свързани със сигурността, са подпомагани от държавата. Те са и насочвани от нуждите на държавата.

Какво обаче да говорим за нас, след като парите за научни изследвания са под 0,3% от

бюджета на държавата. Това е най-ниското ниво в цяла Европа. Сега се опитваме с една стратегия за развитие на научните изследвания в отбранителната индустрия да възстановим добрата практика, когато държавата казваше от какво има нужда и производителите се събразяваха с това.

– Институтът по металознание ли зададе правилния модел на сътрудничество?

– Първо, хората, които работят в този институт, са с много висока квалификация. Поканихме много специалисти, работили в МО, които имат добрия опит от боравене с военна техника. Симбиозата между технолози, конструктори и хора практици доведе до добри резултати. В момента имаме добро представяне на много места в света.

– Чуват се добри отзиви от ваши клиенти в скандинавските страни.

– Не само там. И в Централна Азия, и в Близкия изток се радваме на сериозен интерес.

– За морските мини на института ли става дума?

– Не само за тях. В момента работим по уникална разработка за защита срещу безпилотни самолети – нещо суперактуално, което вече заинтригува нашите клиенти. На голям интерес се радват и нашите противохеликоптерни мини, мините за защита срещу бронирани машини и средствата за опазване на критична инфраструктура.

– Срещу кои безпилотни самолети защитава вашата разработка – срещу тези, които носят въоръжение, или срещу разузнавателните?

– Защитава и срещу двата типа самолети.

– А каква е съдбата на проекта, който НАТО ви възложи за бронезащита за хеликоптерите?

– Той приключи, защитата е готова. У нас поне можеше да се качи на леки бронирани машини, но и за това няма решение.

– Екзотична ли е идеята за държавна структура посредник между отбранителната индустрия и силовите ведомства, които са основните потребители на спецпродукция?

– По принцип има полза от едно звено, което да съгласува нуждите на държавата с възможностите на отбранителната индустрия, да я улеснява в административната част.

– Това има ли някаква връзка с факта, че повечето фирми от някогашния ВПК са частни?

– Не. И не бива според мен да се прави разлика между частни и държавни фирми. И едните, и другите са български производители, които създават работни места. Не съм привърженик на идеята държавните фирми да ползват привилегии.

– Колко държавни фирми останаха?

– Освен ВМЗ – Сопот, военноремонтните заводи ТЕРЕМ и Институтът по металознание.

– Има ли шанс вашата идея за институт за управленци, какъвто например съществува във Франция?

– Не само във Франция. В много други държави има такива институти.

– Защо нямаме такъв институт? Съществува ли опозиция срещу него?

– Не, опозиция няма, но и институт няма. Такъв институт е особено необходим и БАН е мястото, където той трябва да бъде центриран. Той е нужен, защото практиката от годините на прехода доказва, че не всички хора на ръководни позиции са достатъчно подготвени. Освен това тъкмо се научат, и трябва да отстъпят място на нови. Така се губи приемствеността. Други пък, като заемат водеща позиция, решават, че всичко във ведомството трябва да почне от нулата. Успяват тези, които съумяват да стъпят върху направеното и да надграждат.

– Имате ли наблюдение дали поне едно министерство държи на приемствеността на кадрите?

– Да. Министерството на финансите. От години наблюдавам, че там съумяват да запазят кръг от експерти независимо от политическите промени. Всъщност съхраняват се можещите и знаещите в интерес на работата.

– Защо се къса връзката между наука и бизнес?

– Първо, защото нямаме добро законодателство. До ден-днешен България не разполага със закон за иновациите. До ден-днешен не гарантираме на хората с идеи как да запазят приоритета и правата си върху нея. Освен това не гарантираме на индустриалеца, който ще вложи пари в една иновация, че при неуспех ще си върне поне част от средствата чрез гаранционен фонд.

Leave a Reply